На 6 януари православната църква чества един от най-големите християнски празници – Богоявление. Този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Богоявление се смята още за ден на светлината и просвещението.
В народните традиции денят е известен като Йордановден (по името на река Йордан), а заради връзката с водата, още – Водици, Водокръщи, Водокръщене.
На Йордановден Христос се потопил три пъти във водите на река Йордан. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека в него. Умира грешният човек, наследник на Адам, преражда се, възкръсва духовно пречистеният човек. След кръщението започва страданието, истинското понасяне на греха и изкуплението на земните хора.
Според народните вярвания, до този ден дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони – наричат се „Мръсни дни“, Поганци, Караконджуви дни. С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Злите сили са победени и прогонени.
Традиции и обичаи
Празничните обреди за Богоявление започват още на 5 януари. Свещеникът кръщава вода, като пуска кръст в нея. С котле от тази осветена вода и босилкова китка обикаля домовете на християните и ръси за здраве и късмет. На този ден не се яде нищо блажно, не се работи. В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета кадена вечеря. На трапезата се поставят само постни храни – прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, фасул, вино, както и суровото жито, орехите и недогорялата свещ от втората кадена вечер. Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето, суровото жито се дава сутринта на кокошките, а свещта се запазва и се пали за предпазване от гръм.
В цялата страна на Йордановден в църквите се отслужва Света литургия, освещават се бойните знамена, а след това се провежда ритуалът по Спасяване на Светия кръст. Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го извадят. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.
След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. С нея се измива домашната икона и палешникът, с който е кадено през трите „кадени вечери“. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството.
Трапеза
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъка от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бъклица вино за минувачите. Всеки от дома трябва да си вземе късче от хляба, за да бъде здрав и да се радва на късмет и успехи през годината.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление небето се „отваря“ и всеки, който го види, ще получи това, което си пожелае.
Хората вярват, че на Йордановден водата има по-голяма сила. Освен че пречиства греховете, тя умее да лекува, затова болните влизат в реката, в която е хвърлен кръстът.
На този ден момичетата си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината, а момчетата се къпят в реката за здраве.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици за здраве и късмет.
Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Богдан, Богомил, Борил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.
